Казват, че все бързаме и душите ни не могат да ни настигнат. При мен се случи обратното. Отне време на тялото да стигне там, където душата беше акостирала от няколко години насам. И тъй като душата шепне, ние рядко я чуваме. Просто сме загубили тази си способност, която някога преди хилядолетия е била съвсем естествена, особено за жените. Да имаш интуиция, на която да се довериш, е било като да се събудиш всяка сутрин с ясното съзнание, че искаш горещо кафе с кокосово мляко и канела, защото е зима все пак. Когато заговори тялото ти обаче, то не шепти, то крещи. И не търпи договорки, предложения или компромиси. Иска веднага или това ще е краят. Едва тогава чуваме. За съжаление почти винаги е късно. Понякога по-късно отколкото ни се иска.
Отиващата си година беше първата за Академия за Успешни жени. И като всяко първо нещо в живота, изживя сътресения. Можеше да бъде краят. Но може би всъщност ще се окаже началото.
Тази година е към края си и в последните й дни е моментът не само за равносметки и оценки, за планове и пожелавания, но и за тишина, в която да чуем шепота на времето. Тази тишина ни е по-нужна от всякога, за да се научим да се чуваме. Колкото по-шумен става външният свят, толкова повече имаме нужда от тишина в душите си като жени, за да можем да дадем място на душата да поспи, да се пошляе, да плаче за отминалите дни, да скърби за неосъществените мечти, да издълбае сенките, скрити навътре в нас и да ги припознае като свое отражение. Това е тъкмо времето за запознаване с дълбоката и черна вода, която тече във всяка една от нас. И тъкмо в тези зимни дни е моментът за потапяне в нея. Защото само тогава може да се роди новото начало. То не започва напролет, както сме свикнали да мислим, когато има слънце и всичко изглежда светло и събуждащо се. Нашата съвременна култура подсъзнателно ни е вменила страх от тъмнината и възвеличаване на светлината. Но началото на живота всъщност започва под земята, където семето покълва, заражда се, оформя се и започва да расте. На тъмно. И женската душа има нужда от тази подземна разходка, за да открие себе си. Да преброди страховете и бесовете си, да се зарови в тинята на гнева и яростта си и да попие от сълзите си там в подземната гора. Защото такъв е ритъмът на живота. И защото само така можем да бъдем истински.
Проектът „Успешни жени“ в момента е в Подземната гора и броди. Абсолютно наложителен процес за новото начало през 2016г. Да, свикнали сме да сме на светло, на шумно, сред хора особено в предколедния сезон. Но женският ритъм е друг. Идеите и семената на новото начало имат нужда от тъмнина, тишина и покой, за да дадат плодове.
Успешни жени ще стартира 2016г. с обновена страница, изяснена мисия и още по-женски фокус.
Темите, които ще видиш на страницата съчетават вековната женска мъдрост и пренасянето й в съвременното ни ежедневие на модерни жени. Ще се опитаме да създадем женска приемственост и споделяне каквито липсват в съвременната силно патриархална култура. Ще видим как да бъдем автентични и самобитни жени в един комерсиален и корпоративен свят. Какви са проблемите на жените в него? Какво ни даде този ритъм, какво ни отне? Какво ни вълнува? От кое ни боли? От какво имаме нужда? Как да си го дадем? Кое можем да променим и кое не си струва усилията? Какво нашите майки не ни дадоха, защото не знаеха? Какво, от онова, с което сме закърмени като модерни момичета, имаме нужда да забравим завинаги, за да бъдем здрави и щастливи жени? Какво да заимстваме от древните ни предшественички? Какъв е нашият път като съвременни жени, от къде започва, защо сега, какви са завоите му, как да го извървим и какво да очакваме на финала? Как да бъдем жени първо на себе си и после на мъжете си, на децата си, на родителите си? Как да се научим безмилостно да оставяме някои неща да умрат? Как да използваме тежко научените уроци, за да променим света, в който живеем? Настъпва ли времето на женското лидерство и какви са неговите черти и място днес? Как да живеем живота си пълноценно, автентично, с пълно сърце?
Светът, в който живеем вече е различен. Старата патриархално-корпоративна култура изживява последните си моменти. Защото е изчерпана и защото не работи. Защото никога преди жените не са били толкова болни и нещастни. Защото стигнахме дъното. И това е моментът за ново начало, с нов ритъм.
Защото животът е ритъм.
Природата е ритъм.
И женският успех не е нищо друго освен ритъм.
До нови срещи в новата 2016 година и с ново начало!
Анета