Разликата между тези две жени е 4 години и около един Космос.
Първата беше винаги мила и усмихната, но безкрайно недоволна, тъжна и изтерзана. Усещаше вътрешно напрежение и болка през по-голяма част от времето и търсеше отговор на въпроса „Какво не ми е наред“. Беше неспокойна, работеше много, твърде и беше сама. Беше състезател за отличия, признание, овации и прогрес. Беше много добра във всичко това. И беше уморена. Много.
Втората е мащабна и лети на високо. Защото там са мечтите й. Мъдростта й е почерпена от най-добрия учител – живота. Тя знае коя е и не се съмнява никога вече в своя глас. Тя пътува всеки ден към себе си и служи само на един господар – живота си. Прави крачки, после две, пада и става, отупва се и продължава и никога повече не съди – себе си или друг. Защото светът е прекрасен и има място за всички. Води я любовта, надеждата и силата на духа. Учи се всеки ден да се доверява пак на него – живота.
Първата жена не можеше дори да си представи втората. А втората помни много добре първата и я приема със състрадание и разбиране.
Вчера се навърши една година от един много тежък ден за мен. Кръгът се затвори. Искам да вярвам, че краят на това, което беше тогава постави началото на моя нов живот. За много хора началото е 1 януари за мен е 18 август.
Има моменти, в които трябва да отдадем време и признание на пътя, който сме извървели. В тези дни на равносметка и тишина си даваме правото да чуем самите себе си и си позволяваме да скърбим за загубите си. И едва тогава идва раждането на новото и оцеляването.
Защото оцеляването не е нещо, което правиш и постигаш. Това е нещото, което те превръща в тази, която знае. Тази, която си в действителност.
Аз ще помълча още малко, докато празнувам новото начало и подаръка, който получих преди година. Защото животът заслужава да се празнува.
Успешни жени ще се завърне с нов сезон на 5 септември.
А дотогава, наслаждавай се на неделята в годината – август!:)