Декември е най-празничният месец в годината и реших да го започна с благодарност. Много лесно е просто да забравим, особено във вихъра на предколедната истерия и многото работа за приключване на годината. Затова точно днес в началото на декември реших да поспра за миг и да помисля за какво съм благодарна на отиващата си година и как да отпразнувам едно отиващо си минало, за да посрещна едно нетърпеливо бъдеще.
В България нямаме традиция за празнуване на Ден на благодарността както правят в САЩ в края на ноември. По-вероятно е да видиш спор какъв е този измислен празник и защо НЕ трябва да го взимаме при нас от тях (както се случва всяка година покрай Хелоуин). Аз не влизам в дебати за неща, които ме радват и изпълват деня ми с удоволствие. За прекрасното изживяване да подредя празнична маса, да събера близки хора и да се смеем и благодарим за щастието да сме живи и заедно не е нужен специален ден. Но пък никога не е излишно да имаш специален повод за това.
И така, в края на миналия месец и около Деня на благодарността за американците се замислих за какво мога да благодаря на тази година, която вече си отива.
Виж моя списък по-долу и ще забележиш, че има доста простички и ежедневни неща, съвсем различни от идеята, че трябва да си благодарна на Вселената, мира и покрива над главата си, макар че това са си много съществени неща, особено ако ги нямаш.
Предизвиквам те точно в началото на празничния месец да направиш свой списък от 101 малки удоволствия, за които си благодарна. А ако искаш да ти помогна да създадеш такъв списък, виж в края на публикацията какво имам за теб!
101 благодарности на отминаващата година:
1. Силата и убедителността на втория шанс да живееш;
2. Лежерен неделя следобяд с любимия мъж и кино с домашни пуканки на дивана – постижимо единствено благодарение на компромисите от негова страна за филма, който ще се гледа;
3. Черно еспресо след обяд с лимонено ризото;
4. Червено вино с паста в любимата ми пицария на пл.Журналист в София в компанията на много близки приятели;
5. Съботен фермерски пазар по всяко време на годината;
6. Сняг на Коледа и въобще всичко, свързано с Коледа – вече знаеш #коледенфанатик;
7. Тиквено лате от октомври до края на декември;
8. Топла супа за вечеря през есенно-зимния сезон;
9. Кино в 17.30 в неделя с приятели;
10. Цветя вкъщи;
11. Процедури за лице – щадящи, нежни и оставящи те светеща и пълна с женска енергия;
12. Разходка сред природата, след която всеки мускул трепери, съчетана с гореща вана/душ;
14. Домашен скраб за тяло с кокосово масло, кафе, хималайска сол, ванилия, портокал и канела;
15. Залез където и да е;
16. Мирис на книга;
17. Ритуално четене всеки декември на първата ми книга на английски език, купена преди 20 години – за протокола това е любовен роман от най-блудкавите!;
18. Списание Unique Estates в съботна сутрин заедно с чаша кафе;
19. Това, че в съзнанието ми няма невъзможни неща и когато се изправя пред нещо, първата ми мисъл е как да го направя по възможно най-лесния начин. Предишната Анета щеше просто да се откаже. Няма да споменавам как стигнах до този урок в живота;
20. Всичко, което води към Пловдив – разходка, вечеря, Ноща на музеите, служебно парти, лов за керамична ваза. Искам да живея в този град! Мама отрича, но съм убедена, че е изтървала пъпа ми там, все пак сме живели една година в Садово.
21. Бели рози;
22. Мирис на жасмин в гореща лятна вечер – обикновено в Гърция;
23. Всички, всички празници, в които се събирам със семейството – от големите годишни празници до Кукерския фестивал в Перник, празници на града и именни дни;
24. Нагряти от слънцето чаршафи и първото лягане в току-що изгладени чаршафи;
25. Шопинг сама или с мама – за мен работи само това.
26. Кафе или хапване с приятелки;
27. Разходка в полупразна София на 1-2 януари по възможност в парка или планината;
28. Печена тиква, печени чушки и печени кестени през есента;
29. Мирис на мокра трева след летен дъжд;
30. Лятна буря с гръмотевици и светкавици;
31. Четене на книги – много, особено сутрин с кафето;
32. Сауна през зимата;
33. Баница с тиква през зимата;
34. Домашната баклава на мама на Нова година;
35. Бедняшките кюфтета с хляб на баба на рождения й ден и всеки път, когато й гостувам. Тихо се помолвам тялото ми да се справи с антибиотиците и хормоните от индустриалното месо, които ще влязат заедно с тях, после се помолвам любовта и отдадеността на баба да ги неутрализират и започвам да ги хапвам с наслада.
36. Копринено бельо в обикновен работен делник;
37. Безумният танц на мъжа ми в кухнята;
38. Песента O Mama Lele на мишока Джиджо от детското предаване Златната монета (много старо детско музикално предаване от 80-тте, а тук е самата песен – знам безумна е);
39. Плаж с книга и фрапе;
40. Разходка в Солун през май;
41. Сладка круша с какаово масло следобяд докато правя почивка от работата;
42. Джаз радио вечер след работния ден;
43. Черен шоколад с портокал – за хапване, за мазане на тялото или просто като ухание;
44. Френските макарони за „добре дошли“ в хотел Кемпински Банско;
45. Прекарване на септемврийските празници с Ина и Катя, единствените две, които си спомнят колко противна феминистка бях на 14. Денят на независимостта за мен е ден в Перник в парка и пиене на кафе по шест часа, както когато бяхме ученички и ни викаха от терасата да се прибираме. Споменах ли, че съм мома-перничанка? 🙂
46. Препечена филийка с масло и варено яйце за съботна късна закуска, продължаваща два часа;
47. Целувката на любимия мъж по челото;
48. Подкрепата на любимия мъж за всичко – безрезервно и изцяло;
49. Начинът, по който баща ми се гордее с мен, твърдейки винаги, че съм като него. Всъщност съм копие на мама. Всички жени обясняваме колко никога няма да сме като майките си, докато осъзнаем, че всяка отминала година ставаме все повече като тях.
50. Топло слънце върху кожата по време на разходка в средата на деня;
51. Падащите есенни листя;
52. Гордото чувство, че съм успяла след 15 години да отида с колата в непознат квартал на София и съм се оправила сама;
53. Женският ми кръг от бизнес сестри, които са удивително различни и силно подкрепящи се една друга. Те са сбъднатата ми мечта за цветен и уютен женски офис с 4 жени. Така започна всичко преди 6 години. Затова работя това, което работя днес:)
54. Бяла ленена рокля и еспадрили през лятото;
55. Усещане за чиста, гладка и млада кожа на лицето;
56. Да се озова на мега мотивиращо обучение, което ме кара да искам да започна сега веднага;
57. Коледни филми – всичките без да подбирам;
58. Детски приказки в студен и дъждовен ноемврийски ден;
59. Мирис на люляк, нагрят от слънцето;
60. Мирис на погачата, която мама прави за всички празници и семейни събирания;
61. Нови идеи и вдъхновението да ги случваш;
62. Горещ пясък между пръстите, който тотално съсипва педикюра ми;
63. Френски маникюр при най-добрата – Алекс Драганова в нейния салон Cabello;
64. Да седна да работя с ясно съзнание, на подредено бюро и с усещането за вътрешна хармония и ред;
65. Филия с лютеница и сирене – винаги!;
66. Свещ на масата докато вечеряме без повод, просто за уют;
67. Начинът, по който се усмихва любимият мъж и се променя цялото му лице за части от секундата;
68. Подкрепата на други жени в пътя на създаване на собствен бизнес;
69. Осъзнаването, че имам шанса да живея в най-женското време, в което да правя нещата, които обичам, това да ме удовлетворява, включително и финансово, и в същото време да има смисъл и принос за моите клиенти – безценно;
70. Усещането да си красива и шик и да се обръщат след теб на улицата;
71. Красива нощница без повод;
72. Това, че мога да плача на филми с животни – Волният Уили и Ласи…безнадеждно е;
73. Дизайнерска рокля, качествена чанта и копринено фишу – едно скъпо нещо, но много, много качествено и специално;
74. Чужди езици особено испански – няма такъв прекрасен и сърцат език;
75. Начинът, по който любимият мъж ме глези с дива сьомга докато той хапва сандвич с пастърма и отказва тази полусурова розова пихтия:)
76. Софийското метро – чисто, бързо и удобно. Чакам го с нетърпение в нашия квартал, макар че вероятно докато дойде ще живея в къща извън София:)
77. Масаж вечер на краката ми, които цял ден са били на токчета. Подарък отново от любимия мъж.
78. Да плача от смях;
79. Сребърната светлина на Пълнолуние;
80. Паста – всякаква с чаша вино;
81. Мирис на топъл хляб сутрин;
82. Да запаля много ароматни свещи вечер, когато навън е много мрачно и сиво и да стане приказно светло и празнично в пашкула у дома;
83. Да планирам нов проект – царица съм да планирам, само трябва да съм осъзната за склонността ми чрез планиране да отлагам;
84. Пътувания всякакви, но най-вече в чужбина, защото имат ефект на медитация: празен мозък, нови впечатления, тонове вдъхновение;
85. Мирис на земя докато пресаждам или поливам цветята у дома;
86. Захаросан розов цвят – след 15 години строго корпоративно черно, време е да си го призная:)
87. Разходка в магазин за вино в есенна вечер и да избирам виното за предстоящото гости;
88. Да имам гости през уикенда – дъщеря на родители купонджии, неизбежно е!;
89. Люто чили-чушле в гюведже;
90. Любимото мляко за тяло с рози след горещ душ със скраб за тяло;
91. Елегантни обувки въпреки цената – уморени крака;
92. Усещане за плосък корем дори видимо да не е така;
93. Всяка нова книга, която влиза в дома ми – малък празник и лесна идея за подарък за мен;
94. Чувството на величие и простор, когато гледам крилата на излитащ самолет и аз седя до илюминатора, забравила за ужасното главоболие, което ще го последва при кацане. (Дъщеря и племенница на ВВС асове и фенка на Топ Гън, единственият филм, в който Том Круз е поносим);
95. Бисквитената торта във въпросната пицария на площад Журналист;
96. Гледката на планината, когато има сняг по върховете и слънцето блести по тях;
97. Да лежа под ореха на вилата в лежерен летен следобяд и да чета струпани книги на одеялото с лека тревожност от къде да започна;
98. Морковите на барбекю, които приготвят Вини и Теди. Кои са Вини и Теди? Другата половина на нашето семейство;
99. Прякорът, който любимият мъж ми е дал откакто се познаваме и в резултат на него децата на Вини и Теди не знаят, че се казвам Анета;
100. Умението да се отказвам от всичко старо, ненужно и натоварващо – Започна като се отказах от глупавия изпит за финансови анализатори (CFA) на последното трето ниво. Костваше двугодишни усилия на плащане на таксата и последващо отказване, но постави много добро начало на един полезен навик, който днес ползвам много, ама много често.
101. Мисълта, че ще съм майка въпреки всички обстоятелства в живота ми и ще се окаже много лесно като компенсация именно заради тях.
Имаш ли си такъв списък?
Искаш ли да се присъединиш към общността от жени, които живеят с това чувство на абсолютна радост и наслада от живота?
Ако да, то време е да се погрижиш така че следващата година по това време да имаш не 101, а 201 неща в своя списък. Запиши се за Бизнес брънч и създай живота и бизнеса, които искаш за себе си през 2017.
До нови срещи!