Понякога си мисля, че жените и особено ние в България, нямаме нужда да се фокусираме над “повърхностни” въпроси като това как изглеждаме дори това да касае бизнес ежедневието ни. В крайна сметка имаме късмета да живеем в свободната част на света, независими и еманципирани сме, поставени сме в равни условия в кариерата си в по-голямата си част, образовани сме и за финал живеем в най-женското време, когато с една дума можем да правим каквото поискаме. Няма съмнение, че като съвременни жени сме достигнали този етап от човешкия си напредък, в който сами взимаме решения. Затова да си говорим за мода, не е ли прозаично? Нямаме ли си по…сериозни и световно значими въпроси за обсъждане? Нали не искаме да сме част от стереотипа, че жените все бъбрят за рокли и диети. Ние сме овластени достатъчно да говорим за пари,бизнес и възможности. Нали?
Не.
Аз бях от жените, върли защитници на убеждението, че по-важни са уменията и качествата ти в професионален план отколкото външният вид.
- Външният вид лъже
- Не съди по външния вид
- Твърде съм заета, за да се занимавам с това как изглеждам
- Хубава съм, но съм и умна.
Даааа, когато си млада жена можеш да си много крайна във вярванията си и нито едно от тях да не е в твоя полза. Всички сме минали през това. За щастие се променяме и съзряваме.
Откакто жените участват активно в икономическия живот, тяхното място и роля растат постоянно, за да достигнем до момент, в който заемат все повече ръководни постове. По последни проучвания около 35% от работещите жени в България имат мениджърски и управленски функции. Колкото по-високо в йерархията се намира една жена, толкова повече външният й вид има значение. Тази положителна корелация (финансистът в мен няма да се откаже, това е положението) съществува като неписано правило, за което никой няма да потвърди, най-малкото защото може да се възприеме за сексистко подмятане. Истината е обаче, че от определено ниво нагоре външният ти вид е форма на невербална комуникация. Той е послание, с което се представяш, с което предаваш ценностите и убежденията си и, не на последно място, с което влияеш. Чрез външния си вид заявяваш границите, които другите следва да спазват спрямо теб и силовата позиция, която можеш да упражниш. Твърде лесно е в днешно време да кажем, че външният ни вид е израз на това, кои сме ние. Това е само началото и често ще ти се наложи да моделираш своята автентичност, за която е толкова модерно да говорим днес, според определен дрескод. Вярно е, живеем в свободно и напредничаво време, само че в света на бизнеса все още доминират мъжки ценности – устрем, фокус, бързина, логичност, цели, в които ние се опитваме да се поместим с женската ни природа.
Така че уравнението, на което жените търсят решение днес, е как да бъдат възприемани едновременно като професионални и конкурентни в бизнес контекст и същевременно да не губят женствеността си.
Решението на тази дилема се оказва задача с повишена трудност. Като жена, работеща с жени, наблюдаваща представянето на жени на високи постове, включително и в политическите среди и като жена със собствено корпоративно минало забелязвам усилията ни да бъдем и силни, и оценени, и умни, и професионални, и автентични, и женствени. И понякога затварям очи и си казвам:
“Кой, кой, КОЙ й позволи да се обаче така?!”
Деловият стил има много компоненти, с които да се съобразиш и това какво ще облечеш в действителност е последният. Външните фактори, определящи външния вид на жените в бизнеса включват средата, поводът, позицията ти, културата на организацията, нивото на комуникация през деня, аджендата за деня и пр. Вътрешните лично обусловени фактори имат връзка с това какво искаш да постигнеш от деня си, какво искаш да внушиш, колко уверена е нужно да бъдеш, колко силна и влияеща над чужди решения ще се наложи да си и не на последно място личното ти женско възприятие за стил и оригиналност. В много ситуации последното е като черешката на тортата обаче, т.е. нужно е дозиране на оригиналните решения, които ще съчетаеш във визията си, за да не си ТВЪРДЕ отличима. За съжаление при жените в бизнес контекст въпросът с премереността и постигането на златната среда е твърде съществен и често солидно пренебрегван. Затова съществуват забележителни визии – от “прекалено направени” до откровено безлични.
Веднъж когато преминеш минното поле, което ти описах по-горе, следва да избереш от обичайните съставни елементи в бизнес гардероба за жените – костюми, бизнес рокли и поли/панталони с блузи. И тук започват компромисите, които уви никак не са малко.
- Лоши кройки, още по-некачествени материи и най-безобразно изпълнение;
- Евтина и бърза мода, която не е съвсем евтина на практика;
- Трупане на поредните ярки цветове;
- Преекспониране на модерни за сезона елементи;
- Никакво съобразяване с женските форми;
- Никаква класа и елитност;
- Визии, граничещи с “бизнес кукла” (създаден от мен термин, за значението на който ще прочетеш в книгата ми).
Обичайно се споделя, че основната роля на бизнес облеклото е да те впише в средата и нейните правила, да е униформа, обозначаваща еднаквост, равнопоставеност и принадлежност и да покаже сериозност на намеренията. Затова съществува и дамският костюм, произлязъл от мъжкия и понякога точно толкова нескопосано стоящ върху женските ни тела. Като цяло това е мъжкият начин за възприемане на деловата визия, който жените сме усвоили така както сме усвоили работния ритъм, ценностите и ритъма на средата, изискванията и лавирането между стереотипи, домашни ангажименти и служебни задачи, разбира се. До каква степен аз бях попила от мъжката бизнес визия в кариерата ми преди години, ще ти разкажа в книгата ми, но тук ще ти споделя само, че беше шизофренично и никак не ми помогна.
Деловата визия на жените, погледната през женски очи обаче, има други цели:
- Да ни подкрепя в предизвикателни моменти в бизнеса;
- Да подпомага представянето ни в стереотипни ситуации, а такива имаме постоянно въпреки, че твърдим, че сме еманципирани и независими жени в държава със социалистическо минало, което някакси трябваше да ни постави на картата като остров на феминизма и равенството;
- Да е ласкава към женските ни форми, защото макар и в 21 век да сме подложени на всевъзможни диети и режими, жените имаме талия и ханш – анатомия какво да се прави!
- Да е утвърждаваща ролята и позицията ни в компанията/организацията/фирмата;
- Да е многофункционална като нас самите;
- Да излъчва непреходна елегантност;
- Да е съобразена с възрастта ни – еретично изказване, знам, но имам какво да кажа по въпроса предвид нелепите визуални представяния на жени в зряла възраст, които се опитват да се убедят, че са на 20. Ще разбереш скоро повече по темата, но тук ще ти кажа, че обикновено неуместната визия се пренася в още по-неуместно поведение;
- Да носи усещане за ярка индивидуалност, практичност, но и нещо рядко, чакано и специално, което с масова конфекция не може да се постигне.
Оказва се, че уравнението има повече неизвестни. Аз лично трудно намирам решение с наличното в България. Затова, за да се справя, все по-често прибягвам до:
- Класически модели и цветове, качествени материи
- Услугите на шивач-модист
- Собствени модели
Стилът и елегантността на деловата жена са много повече от бизнес костюм и токчета, какъвто е стереотипът. Важно е да имаш собствено излъчване и то правилното, за това, което искаш да постигнеш като лидер. А за това вече се изисква да познаваш силата на позиционирането. Повече за това как се става лидер, какво отключва лидерството в жената и как да станеш една от модерните жени-лидери ще прочетеш в предстоящата ми книга.
До нови срещи 🙂