През отминалите години феминизмът се е превърнал в доста щекотлива тема и за предпочитане да не се подхваща, защото изглежда като горещ картоф. Предпочитаме да не привличаме внимание към това, че сме жени, за да не попаднем в клопката на обратната дискриминация, от каквато самите жени често страдат. Затова по-добре да подчертаваме непрестанно, че в България въпросът не е актуален заради комунистическото ни минало. В това има известно основание, но не изцяло.
Статистиките са доста противоречиви и това прави нещата объркващи. От една страна имаме значителни свободи и възможности, от друга общата картина показва сериозно неравенство в заплатите в нискоквалифицирания труд или ….в топ ръководните нива (около 15-20%). Имаме много жени в обществения, икономически и политически живот, активни и забележителни жени, от друга страна, много от тях боледуват, преуморени са и се чувстват постоянно не на място в надпревара за успех. А когато не става въпрос за реално финансово неравенство, пропускаме да забележим скритрата дискриминация – жената в България все още е основния стожер на семейната грижа, отговорник за отглеждане и възпитание на децата и радетел за домашен уют.
Същевременно жените в България са много назад в статистиката по отношение на грижата за себе си, позитивното отношение към тялото и здравето си и финансовата си обезпеченост. Защо? Защото децата, семейството и работата са по-важни и не остава време да се погрижим за себе си. В този смисъл, жените очакват късметът, помощта, грижата да дойде от вън – от работодателя, от доброто стечение на обстоятелствата или добрите гени, които да издържат на съвременния ни извънземно натоварен лайфстайл. И трите са прикрита симптоматика за профила на жертва.
Всеки път, когато се налага да боравя с темата за мястото и ролята на жените ми е трудно, защото стереотипите и предубежденията са толкова много, че самите жени сме подвластни на тях. Да размахваш червен флаг на бойно поле не е особено комфортна позиция, а на мен ми се налага често да я заемам.
Затова винаги съм щастлива да открия умерена, прогресивна и модерна позиция по въпроса и то от жена от моите среди – банковите. Споделям ти интервюто в сп. Жената днес с изпълнителния директор на Първа инвестиционна банка – Севдалина Василева, която е жена, определено от моята кръвна група.
А с какво модерният феминизъм е различен от предходните му фази споделям тази седмица в INSTAGRAM.