След една доста натоварена седмица, не точното название е тежка, искам да ти споделя какво да очакваш от двойната кампания в Успешни жени през следващата седмица.
Women. Speak. Live
Вече започнахме да споделяме лекторите и панелисти в събитието тази седмица. През следващата ще те запозная с най-творческите ни лектори – по напълно моя категоризация.
- Александрина Караджова, художник и създател на бранда Acrista Art. Аз лично съм нейн клиент и приятел от доста години, но по-важното е, че за мен нейното изкуство е специално. С какво – следващата седмица.
- Лидия Русева, ръководител полети РВД и председател на Българската асоциация на ръководителите полети. Малко хора знаят за увлечението ми по самолети. Наследствено е. За него разказвам в книгата ми, но тук ще кажа само, че има хора, с които ти е писано да се познаваш. Лидия е една от тях и съм благодарна, че моята конференция е повод да се срещнем. Тя е от жените, които следят самолетите във въздуха. Какво казва за работата си, какво я отличава от професията на хирурга и кога настава лудница в небето – позна, следващата седмица!
- Ваня Висарионова, треньор по ресторативно движение. Ако присвиваш вежди и се замисляш какво е това, помисли си за схващания в тялото и особено в гърба и раменете, продукт на особено заседналия начин на живот, който имаме всички модерни хора. Ваня е лечението:) и не само – повече за нея в началото на седмицата.
И така, ако още не си се запознала в детайли с Women. Speak. Live -можеш да прочетеш тук. Побързай с регистрацията, защото ранните билети са до 31ви октомври. Билети са налични ТУК. После залата не можем да я разтегнем. От опит го казвам.
КНИГАТА
…e в печат най-накрая!
Някой ден ще напиша отделна статия за търпението, философското мълчание, за да не избълваш всичко, което иначе искаш да кажеш на някои хора и за способността да управляваш няколко проекта едновременно. Някой ден, не точно сега, обаче!
Написах книгата ми, защото й беше време. Обикновено ме гледат със смесица от възхищение и ужас, когато казвам че съм банкер с 15 години стаж в корпоративните среди. После неизменно следва въпроса – “Как е възможно, на колко си години?” Не съм сигурна, кое от двете поражда повече смут – фактът, че имам корпоративна история или че е дълга:) Разбира се, дълга е от гледна точка на днешния забързан свят. Предишните поколения работят или са работили на едно и също място 30-40 години. Извънземно, нали?
Именно обаче, защото живеем в света, в който живеем, 15 години се оказват много – само за едни 15 години успяваш да си част от процеси, които преди са се случвали в рамките на 40. Което обяснява рано настъпилата зрялост и идващото с нея осъзнаване. Някои хора живеят с него, примирявайки се, други променят живота си правейки завои. Аз направих завой, защото така избрах, не защото се налагаше. Все още голяма част от познатите и приятелите ми са в тези среди. Понякога, на чаша вино, си признавам – Once gone a banker, never go back (моя интерпретация на иначе доста цинична и расистка англоезична поговорка, в която няма нищо банкерско), но истината е, че наученото, видяното и това, което ме е оформило като личност е хубавото, което съм запазила от тези години.
Всичко за това как се променяме, израстваме и дефинираме като професионалисти и лидери ще намериш в книгата. Когато излезе.
Една забележка! Моля ви, всички прекрасни дами, които я заявявате он-лайн – книгата ще е в продажба след 12 ноември, освен ако не дойдете на Women. Speak. Live, за да се сдобиете с нея на първото й представяне пред света. Знам, че поражда първоначално разочарование, но пък отложеното удоволствие е по-голямо. Естествено, живеейки във времето на модерния мигновен консумеризъм сме се приучили всичко да е веднага на разположение. Аз обаче съм почти на 40 години и си спомням как мечатех за неща, които нямах и трябваше да почакам за тях. Искам това усещане за специалност в живота си отново. И както се вижда, правя всичко възможно да го възпроизведа. Понякога с цената на разочарование. Или две…
До следващата седмица!